30 oct 2025, 13:26

Есенна разходка

368 1 2

Есен щедра е застлала

приказен килим,

ще помоля татко,мама

да излезем вън.

Слънце есенно във парка

смело ще прежуля,

жълъди, шишарки малки

с радост ще подиря.

Кучетата там самотни

за да не студуват,

аз от клони по земята

къщичка им вдигам.

А отгоре ще натрупам

купчини с листа –

там на завет да се крият

като завали дъжда.

От листата ще си спретна

мъничък хербарий,

ще ги подредя на воля

като по сценарий.

Зимата като почука

утре на вратата,

аз листата изсушени

ще погледна в мрака

и неволно ще се връщам

в есенния рай,

той едно от чудесата

на градът е май!

 

АЛБЕНА ИВАНОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Тодорова Иванова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

La obra participa en el concurso:

6 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...