Есенна разходка
Есен щедра е застлала
приказен килим,
ще помоля татко,мама
да излезем вън.
Слънце есенно във парка
смело ще прежуля,
жълъди, шишарки малки
с радост ще подиря.
Кучетата там самотни
за да не студуват,
аз от клони по земята
къщичка им вдигам.
А отгоре ще натрупам
купчини с листа –
там на завет да се крият
като завали дъжда.
От листата ще си спретна
мъничък хербарий,
ще ги подредя на воля
като по сценарий.
Зимата като почука
утре на вратата,
аз листата изсушени
ще погледна в мрака
и неволно ще се връщам
в есенния рай,
той едно от чудесата
на градът е май!
АЛБЕНА ИВАНОВА
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Тодорова Иванова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
