Есенна разходка
Есен щедра е застлала
приказен килим,
ще помоля татко,мама
да излезем вън.
Слънце есенно във парка
смело ще прежуля,
жълъди, шишарки малки
с радост ще подиря.
Кучетата там самотни
за да не студуват,
аз от клони по земята
къщичка им вдигам.
А отгоре ще натрупам
купчини с листа –
там на завет да се крият
като завали дъжда.
От листата ще си спретна
мъничък хербарий,
ще ги подредя на воля
като по сценарий.
Зимата като почука
утре на вратата,
аз листата изсушени
ще погледна в мрака
и неволно ще се връщам
в есенния рай,
той едно от чудесата
на градът е май!
АЛБЕНА ИВАНОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Тодорова Иванова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
