31 may 2009, 18:15

Есенна река

  Poesía » Otra
1K 0 5

Душата ми се носи бурно като есенна река,

главата ми е високо, но съм стъпил на крака,

никога не съм се смятал за малоценен,

защото всеки човек на земята е ценен,

всеки един от нас има своя принос към нея,

моят е това, което пиша и това, което пея!

 

Като орел съм разперил гордо двете си ръце,

очите ми са дълбоки като на изток черното море,

имам повече мечти отколкото плажът има пясък

и от днес нататък на всяка от тях ще дам тласък,

няма да спирам за секунда дори аз да мечтая,

защото това е моят кратък път към рая!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти си!
  • Интересно е - признавам обаче, че само на моменти!
    Николай
  • За мен аз съм си различен,не взимам от никой нищо и от никой нищо не очаквам.Колкото до смисъла и римата,съжалявам ако не съм добър или пък ти си много по-добра от мен и аз трябва да се уча от теб.Не всеки е професионалист има хора който пишат просто за да си доставят вътрешна красота и хармония!!!
  • Дълъг, много дълъг е пътят към рая, хич не се надявай набързо да го извървиш.
  • Щом пиноса ти е това, което пишеш и това, което пееш защо тогава малко не се замислиш. Пробвай да влагаш повече смисъл в тия стихове отколкото рима. Пробвай да се отличаваш малко от другите... Ще е много по-добре.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...