31.05.2009 г., 18:15 ч.

Есенна река 

  Поезия » Друга
4.3 / 3
851 0 5
Душата ми се носи бурно като есенна река,
главата ми е високо, но съм стъпил на крака,
никога не съм се смятал за малоценен,
защото всеки човек на земята е ценен,
всеки един от нас има своя принос към нея,
моят е това, което пиша и това, което пея!
Като орел съм разперил гордо двете си ръце,
очите ми са дълбоки като на изток черното море,
имам повече мечти отколкото плажът има пясък
и от днес нататък на всяка от тях ще дам тласък,
няма да спирам за секунда дори аз да мечтая,
защото това е моят кратък път към рая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Предложения
  • Видя ли го някъде, Ветре, кажи ми? Че погледът мой не достига до там. Далече, далече отдавна замина ...
  • Бягай, бягай невръстна робиньо, мъгла се вдига, потеря иде! Бягай от чужди, крий се от свои – за гро...
  • Под валяка на мислите оставаш - по-плосък от премазаната птица. Кост в гърлото неспирно те задавя и ...

Още произведения »