31.05.2009 г., 18:15 ч.

Есенна река 

  Поезия » Друга
4.3 / 3
847 0 5
Душата ми се носи бурно като есенна река,
главата ми е високо, но съм стъпил на крака,
никога не съм се смятал за малоценен,
защото всеки човек на земята е ценен,
всеки един от нас има своя принос към нея,
моят е това, което пиша и това, което пея!
Като орел съм разперил гордо двете си ръце,
очите ми са дълбоки като на изток черното море,
имам повече мечти отколкото плажът има пясък
и от днес нататък на всяка от тях ще дам тласък,
няма да спирам за секунда дори аз да мечтая,
защото това е моят кратък път към рая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Предложения
  • на Йоана Угасват страстите с последен блясък, отложен в тихите меандри на кръвта, ята са спомените и...
  • Почука циганката есен и : Влез! - докато изрека, извика ми през смях и песен: Дай да ти гледам на ръ...
  • Това е само спомен — не е стих — за татуиран с аромати вятър, за времето, в което преоткрих, че любо...

Още произведения »