31 мая 2009 г., 18:15

Есенна река

1K 0 5

Душата ми се носи бурно като есенна река,

главата ми е високо, но съм стъпил на крака,

никога не съм се смятал за малоценен,

защото всеки човек на земята е ценен,

всеки един от нас има своя принос към нея,

моят е това, което пиша и това, което пея!

 

Като орел съм разперил гордо двете си ръце,

очите ми са дълбоки като на изток черното море,

имам повече мечти отколкото плажът има пясък

и от днес нататък на всяка от тях ще дам тласък,

няма да спирам за секунда дори аз да мечтая,

защото това е моят кратък път към рая!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти си!
  • Интересно е - признавам обаче, че само на моменти!
    Николай
  • За мен аз съм си различен,не взимам от никой нищо и от никой нищо не очаквам.Колкото до смисъла и римата,съжалявам ако не съм добър или пък ти си много по-добра от мен и аз трябва да се уча от теб.Не всеки е професионалист има хора който пишат просто за да си доставят вътрешна красота и хармония!!!
  • Дълъг, много дълъг е пътят към рая, хич не се надявай набързо да го извървиш.
  • Щом пиноса ти е това, което пишеш и това, което пееш защо тогава малко не се замислиш. Пробвай да влагаш повече смисъл в тия стихове отколкото рима. Пробвай да се отличаваш малко от другите... Ще е много по-добре.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...