...

Под кехлибарения балдахин на есента,

където се спускат цветните листа

се разгръща тъжна любовна история.

Приказка за истинска любов,

която не беше наречена да просъществува.

Две души, свързани в едно цяло,

но идващи от два различни свята

се разделят, за да се намерят някои ден в по-добър момент.

Танц на цветовете, симфония на насладата

и напираща сива празнина.

Докато листата грациозно се предават на земята

и времето бавно си заминава, тъгата нараства и не отминава.

В гоблена на времето

 рефренът на нашата любов си заминава. 

Разстоянието може да се простира като огромно,

безкрайно море, но надеждата е мостът,

който все още крепи моето разбито сърце

Ще минем през променящите се сезони и циклите на съдбата, но помни, това няма да изтрие отпечатъка на времето, което заедно сме изживяли.

Тайно тая в моята душа една съкровена мечта, едно последно послание до теб, което така и не изрекох.

Само мога да се надявам, че този нежен есенен вятър, тих и благосклонен, ти прошепне мойте неизказани и спрени в моята душа, думи. 

Извинявай, любов, за пътя, който сега трябва да извървя сама.

Прости ми, любими, за предателството, болката и причиненото огромно безпокойство.

Моля те бъди щастлив, обичай и бъди обичан, но не ме забравяй. 

Винаги ще те обичам!

Посветено на СВС