Есенна рездяла

...

Под кехлибарения балдахин на есента,

където се спускат цветните листа

се разгръща тъжна любовна история.

Приказка за истинска любов,

която не беше наречена да просъществува.

Две души, свързани в едно цяло,

но идващи от два различни свята

се разделят, за да се намерят някои ден в по-добър момент.

Танц на цветовете, симфония на насладата

и напираща сива празнина.

Докато листата грациозно се предават на земята

и времето бавно си заминава, тъгата нараства и не отминава.

В гоблена на времето

 рефренът на нашата любов си заминава. 

Разстоянието може да се простира като огромно,

безкрайно море, но надеждата е мостът,

който все още крепи моето разбито сърце

Ще минем през променящите се сезони и циклите на съдбата, но помни, това няма да изтрие отпечатъка на времето, което заедно сме изживяли.

Тайно тая в моята душа една съкровена мечта, едно последно послание до теб, което така и не изрекох.

Само мога да се надявам, че този нежен есенен вятър, тих и благосклонен, ти прошепне мойте неизказани и спрени в моята душа, думи. 

Извинявай, любов, за пътя, който сега трябва да извървя сама.

Прости ми, любими, за предателството, болката и причиненото огромно безпокойство.

Моля те бъди щастлив, обичай и бъди обичан, но не ме забравяй. 

Винаги ще те обичам!

Посветено на СВС