Feb 17, 2024, 12:48 AM

Есенна рездяла

  Poetry » Love
534 1 0

...

 

Под кехлибарения балдахин на есента,

където се спускат цветните листа

се разгръща тъжна любовна история.

 

Приказка за истинска любов,

която не беше наречена да просъществува.

 

Две души, свързани в едно цяло,

но идващи от два различни свята

се разделят, за да се намерят някои ден в по-добър момент.

 

Танц на цветовете, симфония на насладата

и напираща сива празнина.

 

Докато листата грациозно се предават на земята

и времето бавно си заминава, тъгата нараства и не отминава.

 

В гоблена на времето

 рефренът на нашата любов си заминава. 

 

Разстоянието може да се простира като огромно,

безкрайно море, но надеждата е мостът,

който все още крепи моето разбито сърце

 

Ще минем през променящите се сезони и циклите на съдбата, но помни, това няма да изтрие отпечатъка на времето, което заедно сме изживяли.

 

Тайно тая в моята душа една съкровена мечта, едно последно послание до теб, което така и не изрекох.

 

Само мога да се надявам, че този нежен есенен вятър, тих и благосклонен, ти прошепне мойте неизказани и спрени в моята душа, думи. 

 

Извинявай, любов, за пътя, който сега трябва да извървя сама.

 

Прости ми, любими, за предателството, болката и причиненото огромно безпокойство.

 

Моля те бъди щастлив, обичай и бъди обичан, но не ме забравяй. 

 

Винаги ще те обичам!

 

Посветено на СВС

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Mariya Marinova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...