15 sept 2019, 10:12

Есенна рисунка с тебешир

1.7K 6 9

ЕСЕННА РИСУНКА С ТЕБЕШИР

 

Надраскана рисунка с тебешир

дъждът ще ме изтрие от паважа.

Изтеглям всяка есен на буксир,

преди да ме затрупат кал и сажди,

 

преди луната като златен сом,

да тупне в мрежите на листопада,

да я оглозга бързо, мълчешком

брезата оголяла без пощада,

 

преди да драсне с клечица кибрит

по покривите изгревът покрусен

и пламналият градски колорит

да мине за поредното изкуство,

 

и слънчицето с помътнен жълтък

да възвести началото на края.

Стоя с бохчата си на кръстопът. 

сезонът свърши ли? – дори не зная.

 

Забълват ли катран и зимен смог

през погледа ми кривите комини,

ще се сбогувам с лятната любов.

А другото – и пукнат грош н е чини.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....