Надраскана рисунка с тебешир –
дъждът ще ме изтрие от паважа.
Изтеглям всяка есен на буксир,
преди да ме затрупат кал и сажди,
преди луната – като златен сом,
да тупне в мрежите на листопада,
да я оглозга бързо, мълчешком
брезата оголяла – без пощада,
преди да драсне с клечица кибрит
по покривите изгревът покрусен
и пламналият градски колорит
да мине за поредното изкуство, ...