15.09.2019 г., 10:12

Есенна рисунка с тебешир

1.7K 6 9

ЕСЕННА РИСУНКА С ТЕБЕШИР

 

Надраскана рисунка с тебешир

дъждът ще ме изтрие от паважа.

Изтеглям всяка есен на буксир,

преди да ме затрупат кал и сажди,

 

преди луната като златен сом,

да тупне в мрежите на листопада,

да я оглозга бързо, мълчешком

брезата оголяла без пощада,

 

преди да драсне с клечица кибрит

по покривите изгревът покрусен

и пламналият градски колорит

да мине за поредното изкуство,

 

и слънчицето с помътнен жълтък

да възвести началото на края.

Стоя с бохчата си на кръстопът. 

сезонът свърши ли? – дори не зная.

 

Забълват ли катран и зимен смог

през погледа ми кривите комини,

ще се сбогувам с лятната любов.

А другото – и пукнат грош н е чини.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...