15.09.2019 г., 10:12 ч.

Есенна рисунка с тебешир 

  Поезия » Любовна
1158 6 9

ЕСЕННА РИСУНКА С ТЕБЕШИР

 

Надраскана рисунка с тебешир

дъждът ще ме изтрие от паважа.

Изтеглям всяка есен на буксир,

преди да ме затрупат кал и сажди,

 

преди луната като златен сом,

да тупне в мрежите на листопада,

да я оглозга бързо, мълчешком

брезата оголяла без пощада,

 

преди да драсне с клечица кибрит

по покривите изгревът покрусен

и пламналият градски колорит

да мине за поредното изкуство,

 

и слънчицето с помътнен жълтък

да възвести началото на края.

Стоя с бохчата си на кръстопът. 

сезонът свърши ли? – дори не зная.

 

Забълват ли катран и зимен смог

през погледа ми кривите комини,

ще се сбогувам с лятната любов.

А другото – и пукнат грош н е чини.

 

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав!
  • Е, плисна първият есенен дъжд и изтри тази рисунка. Благодаря ви, че бяхте тук
  • Голямо доверие ни имаш, Валя! Благодаря ти. Не мога да нарисувам и половината от летните ти спомени.
  • Как да се сбогуваш с любовта...
  • Много образно, поздравления!
  • Красив стих с богата палитра от цветоусещания.
    Поздравявам те.
  • Хубава пейзажна ретроспекция!
    Поздравления,Валентина!
  • Бездънна съм!.. Такава красива Поезия!
  • "...преди луната– като златен сом,
    да тупне в мрежите на листопада,
    да я оглозга бързо, мълчешком
    брезата оголяла – без пощада..."

    Образност - красива и покоряваща!...
    Браво, Валя!...
Предложения
: ??:??