Есенна соната
Дървета разпилени по полята,
със клоните от спомени прекършени,
кората по стеблата изкорубена.
Над тях със писък тръгват си ятата
и лятна страст във есен е погубена.
Дъждът отмива сълзи неизбършени.
Листата разпилени по земята,
със багрите на спомени оронени.
И всеки път проплакват с тихо хрускане
с “природно животворните”, краката.
Стебла срамотни, с клоните разголени.
Самотни дири, като след напускане...
със клоните от спомени прекършени,
кората по стеблата изкорубена.
Над тях със писък тръгват си ятата
и лятна страст във есен е погубена.
Дъждът отмива сълзи неизбършени.
Листата разпилени по земята,
със багрите на спомени оронени.
И всеки път проплакват с тихо хрускане
с “природно животворните”, краката.
Стебла срамотни, с клоните разголени.
Самотни дири, като след напускане...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados
