30 сент. 2007 г., 20:28

Есенна соната 

  Поэзия
738 0 5
Дървета разпилени по полята,
със клоните от спомени прекършени,
кората по стеблата изкорубена.
Над тях със писък тръгват си ятата
и лятна страст във есен е погубена.
Дъждът отмива сълзи неизбършени.

Листата разпилени по земята,
със багрите на спомени оронени.
И всеки път проплакват с тихо хрускане
с “природно животворните”, краката.
Стебла срамотни, с клоните разголени.
Самотни дири, като след напускане...

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??