Есенна соната
Земята ми е жълто-кафеникава,
ятата от небето ми отлитат,
вилнеят сухи ветрове и дракони
крилете си разкъсани заплитат.
Изсъхнаха градините с мечтите ми,
увяхна и последната ми песен,
разстелиха мъглите пипалата си
В една такава тиха, страшна есен,
упойваща с тамян и нафталин...
Дали ако заспя, ще се събудя
като история от нечий филм?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Джейд Todos los derechos reservados
