Есенна соната
Земята ми е жълто-кафеникава,
ятата от небето ми отлитат,
вилнеят сухи ветрове и дракони
крилете си разкъсани заплитат.
Изсъхнаха градините с мечтите ми,
увяхна и последната ми песен,
разстелиха мъглите пипалата си
В една такава тиха, страшна есен,
упойваща с тамян и нафталин...
Дали ако заспя, ще се събудя
като история от нечий филм?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джейд Все права защищены
