Земята ми е жълто-кафеникава,
ятата от небето ми отлитат,
вилнеят сухи ветрове и дракони
крилете си разкъсани заплитат.
Изсъхнаха градините с мечтите ми,
увяхна и последната ми песен,
разстелиха мъглите пипалата си
по плъзналите плевели и плесен.
В една такава тиха, страшна есен,
упойваща с тамян и нафталин...
Дали ако заспя, ще се събудя
като история от нечий филм?