Есенни листа
Събрали са жаравата на Слънце,
на Слънце с бясна дързост, полудяло.
А долу на земята, всяко зрънце
жадува допир в меко одеяло.
Но всичко е в червено-жълти краски,
в безмерните нюанси на кафе.
От толкова неугасими ласки,
листата падат в жадното поле.
И впиват се на жилите в земята,
полегнали уж само за момент.
Непомнещи каква им е съдбата –
да бъдат част от кръговрата в мен!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
