Есенни листа
Събрали са жаравата на Слънце,
на Слънце с бясна дързост, полудяло.
А долу на земята, всяко зрънце
жадува допир в меко одеяло.
Но всичко е в червено-жълти краски,
в безмерните нюанси на кафе.
От толкова неугасими ласки,
листата падат в жадното поле.
И впиват се на жилите в земята,
полегнали уж само за момент.
Непомнещи каква им е съдбата –
да бъдат част от кръговрата в мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
