Есенни листа
Събрали са жаравата на Слънце,
на Слънце с бясна дързост, полудяло.
А долу на земята, всяко зрънце
жадува допир в меко одеяло.
Но всичко е в червено-жълти краски,
в безмерните нюанси на кафе.
От толкова неугасими ласки,
листата падат в жадното поле.
И впиват се на жилите в земята,
полегнали уж само за момент.
Непомнещи каква им е съдбата –
да бъдат част от кръговрата в мен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
