Есенни листа

Топъл полъх, мека тишина.

Златен листопад тихичко ръми.

Над земята слънцето е слязло

с плащ от багри я покри.

Дъб вековен махна ми - спрях.

От лъчите сбрани да отпия.

Падащо листо - въпроси носи

със сълзите му да се измия.

Колко бури той е преживял.

С листа се днес сбогува.

Колко вяра и любов е дал,

на земята сила с тях дарува.

Те покой в нея ще намерят.

После тор ще са - и кръговрат.

Живот ще върнат в семената.

Ще са в пролетния аромат.