Есенни листа
Топъл полъх, мека тишина.
Златен листопад тихичко ръми.
Над земята слънцето е слязло
с плащ от багри я покри.
Дъб вековен махна ми - спрях.
От лъчите сбрани да отпия.
Падащо листо - въпроси носи
със сълзите му да се измия.
Колко бури той е преживял.
С листа се днес сбогува.
Колко вяра и любов е дал,
на земята сила с тях дарува.
Те покой в нея ще намерят.
После тор ще са - и кръговрат.
Живот ще върнат в семената.
Ще са в пролетния аромат.
© Пепа Йорданова Все права защищены