7 oct 2012, 12:16

Есенни мотиви

  Poesía » Otra
1.3K 0 16

       Есенни  мотиви

 

 

Есен. След  лятната  буря

идват  дълги  тихи часове... 

топло... слънцето  прежуря,

но някаква  обреченост  зове.

 

Осъдени  на срещи и раздели,

като птиците отлитащи от тук,

към  непостижимите предели

ние  вечно търсим  своя  юг.

 

Тежи ни невидимо наследство

от несподелени  ласки и вини, 

камбана от далечното ни  детство,

не спира  тревожно да  звъни.

 

Над  самотния  сега  чертог

на  отминалото  жарко  лято

ще  бди с надежда  само  Бог...

до първото  завърнало се  ято.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...