7 oct 2012, 12:16

Есенни мотиви

  Poesía » Otra
1.3K 0 16

       Есенни  мотиви

 

 

Есен. След  лятната  буря

идват  дълги  тихи часове... 

топло... слънцето  прежуря,

но някаква  обреченост  зове.

 

Осъдени  на срещи и раздели,

като птиците отлитащи от тук,

към  непостижимите предели

ние  вечно търсим  своя  юг.

 

Тежи ни невидимо наследство

от несподелени  ласки и вини, 

камбана от далечното ни  детство,

не спира  тревожно да  звъни.

 

Над  самотния  сега  чертог

на  отминалото  жарко  лято

ще  бди с надежда  само  Бог...

до първото  завърнало се  ято.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...