7.10.2012 г., 12:16

Есенни мотиви

1.3K 0 16

       Есенни  мотиви

 

 

Есен. След  лятната  буря

идват  дълги  тихи часове... 

топло... слънцето  прежуря,

но някаква  обреченост  зове.

 

Осъдени  на срещи и раздели,

като птиците отлитащи от тук,

към  непостижимите предели

ние  вечно търсим  своя  юг.

 

Тежи ни невидимо наследство

от несподелени  ласки и вини, 

камбана от далечното ни  детство,

не спира  тревожно да  звъни.

 

Над  самотния  сега  чертог

на  отминалото  жарко  лято

ще  бди с надежда  само  Бог...

до първото  завърнало се  ято.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Запрян Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...