7.10.2012 г., 12:16

Есенни мотиви

1.3K 0 16

       Есенни  мотиви

 

 

Есен. След  лятната  буря

идват  дълги  тихи часове... 

топло... слънцето  прежуря,

но някаква  обреченост  зове.

 

Осъдени  на срещи и раздели,

като птиците отлитащи от тук,

към  непостижимите предели

ние  вечно търсим  своя  юг.

 

Тежи ни невидимо наследство

от несподелени  ласки и вини, 

камбана от далечното ни  детство,

не спира  тревожно да  звъни.

 

Над  самотния  сега  чертог

на  отминалото  жарко  лято

ще  бди с надежда  само  Бог...

до първото  завърнало се  ято.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Запрян Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...