Oct 7, 2012, 12:16 PM

Есенни мотиви

  Poetry » Other
1.3K 0 16

       Есенни  мотиви

 

 

Есен. След  лятната  буря

идват  дълги  тихи часове... 

топло... слънцето  прежуря,

но някаква  обреченост  зове.

 

Осъдени  на срещи и раздели,

като птиците отлитащи от тук,

към  непостижимите предели

ние  вечно търсим  своя  юг.

 

Тежи ни невидимо наследство

от несподелени  ласки и вини, 

камбана от далечното ни  детство,

не спира  тревожно да  звъни.

 

Над  самотния  сега  чертог

на  отминалото  жарко  лято

ще  бди с надежда  само  Бог...

до първото  завърнало се  ято.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...