20 nov 2012, 19:58

Есенни мъниста

1K 0 3

Разпукват сладост

облачни хризантеми.

Ресни пладне.

 

***

Плаче глухарче.

Скъсани хвърчилата.

Издухвам плява.

 

***

Въздиша детство

празни въртележките.

Пречукан клоун.

 

 ***

 В тихи помисли

непосяти кълнове.

Сричам зелено.

 

***

 

Палчета облак

безгрижен летен спомен

ловя калинки.

 

***

Летни задявки  

парят неслучени

капе октомври.

 

***

Оранжев перваз

хартиено небе отвън

пораснах в дъжда.

 

***

Празни комини.

Клони сече вятър -

врабчова песен.

 

***

По птичи следи

гадая предчувствия.

Надвисва облак.

 

***

Прижуря есен.

Разлистено дърво

нощес сънувах.

 

***

Гърдите ми

горещи камъни са.

Листя любов.

 

***

Пътеки назад.

Люти герданът чушки.

Тъжа за татко.

 

***

 

***

Реше тротоар

със слънчев гребен

зелени локви.

 

***

 

Писма до татко

набождам по миглите.

Ненаписани.

 

***

Разпъва есен

листопадни жартиери.

Възбужда мравки.

 

***

Облачни закачки.

Разпукват кестените

 дъждовен парфюм.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...