20.11.2012 г., 19:58

Есенни мъниста

1K 0 3

Разпукват сладост

облачни хризантеми.

Ресни пладне.

 

***

Плаче глухарче.

Скъсани хвърчилата.

Издухвам плява.

 

***

Въздиша детство

празни въртележките.

Пречукан клоун.

 

 ***

 В тихи помисли

непосяти кълнове.

Сричам зелено.

 

***

 

Палчета облак

безгрижен летен спомен

ловя калинки.

 

***

Летни задявки  

парят неслучени

капе октомври.

 

***

Оранжев перваз

хартиено небе отвън

пораснах в дъжда.

 

***

Празни комини.

Клони сече вятър -

врабчова песен.

 

***

По птичи следи

гадая предчувствия.

Надвисва облак.

 

***

Прижуря есен.

Разлистено дърво

нощес сънувах.

 

***

Гърдите ми

горещи камъни са.

Листя любов.

 

***

Пътеки назад.

Люти герданът чушки.

Тъжа за татко.

 

***

 

***

Реше тротоар

със слънчев гребен

зелени локви.

 

***

 

Писма до татко

набождам по миглите.

Ненаписани.

 

***

Разпъва есен

листопадни жартиери.

Възбужда мравки.

 

***

Облачни закачки.

Разпукват кестените

 дъждовен парфюм.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...