Есенни напеви...4

Есен!... Есен!... Просто Есен –

меланхолен нов сезон

из Живота ме понесе

с ветровете в унисон...

Рано през деня се мръква,

много дълга е нощта,

но стихийно тя отмъква

от Живота ми Страстта...

Сбръчка даже с гняв морето –

диви залюля вълни,

светлината скри и ето

о́пнаха се мрачни дни...

Де́ е Слънцето и де́ са

ветровете с нежен лъх,

а мечтателно унесен

аз защо стаи́л съм дъх?...

Де́ е моето момиче –

остаря ли с мен и то́

и зад Времето наднича

със смокиново листо́?...

...есен!... есен!... Просто есен –

про́тиво́речи́в сезон –

на лозница грозд провесен

за Начало дава тон!...

И в Живота (той напомня!)

се променям всеки ден –

стигам в устрем хоризонта

и се връщам прероде́н!...

А с премерен оптимзъм

в толкоз много сивота́ –

по приемливо орисан

стана изведнъж Света!...

... Може би защото луди

дрожди в гроздовия сок –

във корема с „пеперуди“

го превръщат в самоток...

А пък виното променя

меланхолния сезон –

пийвам си, не ме е е́ня,*

яхвам коня вихрогон!...

03.07.2021.                                         

*не ме е е́ня- не ме интересува (диал.)