3.07.2021 г., 18:25

Есенни напеви...4

492 0 1

Есенни напеви...4

 

Есен!... Есен!... Просто Есен –

меланхолен нов сезон

из Живота ме понесе

с ветровете в унисон...

 

Рано през деня се мръква,

много дълга е нощта,

но стихийно тя отмъква

от Живота ми Страстта...

 

Сбръчка даже с гняв морето –

диви залюля вълни,

светлината скри и ето

о́пнаха се мрачни дни...

 

Де́ е Слънцето и де́ са

ветровете с нежен лъх,

а мечтателно унесен

аз защо стаи́л съм дъх?...

 

Де́ е моето момиче –

остаря ли с мен и то́

и зад Времето наднича

със смокиново листо́?...

 

...есен!... есен!... Просто есен –

про́тиво́речи́в сезон –

на лозница грозд провесен

за Начало дава тон!...

 

И в Живота (той напомня!)

се променям всеки ден –

стигам в устрем хоризонта

и се връщам прероде́н!...

 

А с премерен оптимзъм

в толкоз много сивота́ –

по приемливо орисан

стана изведнъж Света!...

 

... Може би защото луди

дрожди в гроздовия сок –

във корема с „пеперуди“

го превръщат в самоток...

 

А пък виното променя

меланхолния сезон –

пийвам си, не ме е е́ня,*

яхвам коня вихрогон!...

 

03.07.2021.                                         

*не ме е е́ня- не ме интересува (диал.)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...