11 oct 2016, 16:48

Есенни октави

1K 0 0

След знойната жега
лъчите отпуснаха края,
уморени от стремглавия устрем,
бавно докосват земята.
Отмина веселата лятна ария,
дойде редът на есенното соло,
не тъй чакано, но пълно с изненади
обхващащо широк диапазон.
Игривият мажор, плавно
преминава към минор.
Прелетните птици на ята
отлитат с крясък,
а другите се готвят
със усърдие за зимния усой.
Листата в надпревара пъстра,
разгръщат цветове, преливат багри,
дърветата се перчат в есенните тоалети,
преди сланата напълно да ги съблече.
Шипките самотно червенеят
по оголения зъзнещ храст
и зареждат с бодро настроение
посърналите насълзени клонки.

Специалните ефекти на мъглата
забулват веселата шарения,
декора придобива нов оттенък,
влагата попива и в душата.
Дъжд студен отронва първи капки,
дава тон на драматичен хор,
приглушава да последно светлините,
смразяващо промъква се минор.

                         Мистерия

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...