11 окт. 2016 г., 16:48

Есенни октави

1K 0 0

След знойната жега
лъчите отпуснаха края,
уморени от стремглавия устрем,
бавно докосват земята.
Отмина веселата лятна ария,
дойде редът на есенното соло,
не тъй чакано, но пълно с изненади
обхващащо широк диапазон.
Игривият мажор, плавно
преминава към минор.
Прелетните птици на ята
отлитат с крясък,
а другите се готвят
със усърдие за зимния усой.
Листата в надпревара пъстра,
разгръщат цветове, преливат багри,
дърветата се перчат в есенните тоалети,
преди сланата напълно да ги съблече.
Шипките самотно червенеят
по оголения зъзнещ храст
и зареждат с бодро настроение
посърналите насълзени клонки.

Специалните ефекти на мъглата
забулват веселата шарения,
декора придобива нов оттенък,
влагата попива и в душата.
Дъжд студен отронва първи капки,
дава тон на драматичен хор,
приглушава да последно светлините,
смразяващо промъква се минор.

                         Мистерия

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...