Есенни октави
След знойната жега
лъчите отпуснаха края,
уморени от стремглавия устрем,
бавно докосват земята.
Отмина веселата лятна ария,
дойде редът на есенното соло,
не тъй чакано, но пълно с изненади
обхващащо широк диапазон.
Игривият мажор, плавно
преминава към минор.
Прелетните птици на ята
отлитат с крясък,
а другите се готвят
със усърдие за зимния усой.
Листата в надпревара пъстра,
разгръщат цветове, преливат багри,
дърветата се перчат в есенните тоалети,
преди сланата напълно да ги съблече.
Шипките самотно червенеят
по оголения зъзнещ храст
и зареждат с бодро настроение
посърналите насълзени клонки.
Специалните ефекти на мъглата
забулват веселата шарения,
декора придобива нов оттенък,
влагата попива и в душата.
Дъжд студен отронва първи капки,
дава тон на драматичен хор,
приглушава да последно светлините,
смразяващо промъква се минор.
Мистерия
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени