Oct 11, 2016, 4:48 PM

Есенни октави

1K 0 0

След знойната жега
лъчите отпуснаха края,
уморени от стремглавия устрем,
бавно докосват земята.
Отмина веселата лятна ария,
дойде редът на есенното соло,
не тъй чакано, но пълно с изненади
обхващащо широк диапазон.
Игривият мажор, плавно
преминава към минор.
Прелетните птици на ята
отлитат с крясък,
а другите се готвят
със усърдие за зимния усой.
Листата в надпревара пъстра,
разгръщат цветове, преливат багри,
дърветата се перчат в есенните тоалети,
преди сланата напълно да ги съблече.
Шипките самотно червенеят
по оголения зъзнещ храст
и зареждат с бодро настроение
посърналите насълзени клонки.

Специалните ефекти на мъглата
забулват веселата шарения,
декора придобива нов оттенък,
влагата попива и в душата.
Дъжд студен отронва първи капки,
дава тон на драматичен хор,
приглушава да последно светлините,
смразяващо промъква се минор.

                         Мистерия

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...