7 nov 2013, 22:09

Есенни разкази

  Poesía
1.5K 1 3

Очите се напълниха със есен,

прегърнала кокетната природа -

измествайки зеленото от мода.

 

***

Оранжево, кафяво и златисто,

различно оцветен е всеки лист -

навярно малък, есенен каприз.

 

***

Премина вятър и зашеметено спря,

спря да погледа тази красота -

да си открадне в шепите листа.

 

***

Отнякъде закапа и дъждът,

а той, докато шумата полива -

слънцето зад облак си почива.

 

***

Понякога протяга топъл лъч

и почва да си тананика песен:

"Очите се напълниха със есен..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах!
  • Есента е невероятна,стига да имаш очи за метаморфозите ѝ
  • От такива стихове обикновено лъха тъга, а тук усетих една свежест и погледнах на есента и от другата страна. От страната на вятъра!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...