Nov 7, 2013, 10:09 PM

Есенни разкази

  Poetry
1.5K 1 3

Очите се напълниха със есен,

прегърнала кокетната природа -

измествайки зеленото от мода.

 

***

Оранжево, кафяво и златисто,

различно оцветен е всеки лист -

навярно малък, есенен каприз.

 

***

Премина вятър и зашеметено спря,

спря да погледа тази красота -

да си открадне в шепите листа.

 

***

Отнякъде закапа и дъждът,

а той, докато шумата полива -

слънцето зад облак си почива.

 

***

Понякога протяга топъл лъч

и почва да си тананика песен:

"Очите се напълниха със есен..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах!
  • Есента е невероятна,стига да имаш очи за метаморфозите ѝ
  • От такива стихове обикновено лъха тъга, а тук усетих една свежест и погледнах на есента и от другата страна. От страната на вятъра!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...