Nov 7, 2013, 10:09 PM

Есенни разкази

  Poetry
1.5K 1 3

Очите се напълниха със есен,

прегърнала кокетната природа -

измествайки зеленото от мода.

 

***

Оранжево, кафяво и златисто,

различно оцветен е всеки лист -

навярно малък, есенен каприз.

 

***

Премина вятър и зашеметено спря,

спря да погледа тази красота -

да си открадне в шепите листа.

 

***

Отнякъде закапа и дъждът,

а той, докато шумата полива -

слънцето зад облак си почива.

 

***

Понякога протяга топъл лъч

и почва да си тананика песен:

"Очите се напълниха със есен..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах!
  • Есента е невероятна,стига да имаш очи за метаморфозите ѝ
  • От такива стихове обикновено лъха тъга, а тук усетих една свежест и погледнах на есента и от другата страна. От страната на вятъра!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...