7 нояб. 2013 г., 22:09

Есенни разкази

1.5K 1 3

Очите се напълниха със есен,

прегърнала кокетната природа -

измествайки зеленото от мода.

 

***

Оранжево, кафяво и златисто,

различно оцветен е всеки лист -

навярно малък, есенен каприз.

 

***

Премина вятър и зашеметено спря,

спря да погледа тази красота -

да си открадне в шепите листа.

 

***

Отнякъде закапа и дъждът,

а той, докато шумата полива -

слънцето зад облак си почива.

 

***

Понякога протяга топъл лъч

и почва да си тананика песен:

"Очите се напълниха със есен..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах!
  • Есента е невероятна,стига да имаш очи за метаморфозите ѝ
  • От такива стихове обикновено лъха тъга, а тук усетих една свежест и погледнах на есента и от другата страна. От страната на вятъра!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...