7 нояб. 2013 г., 22:09

Есенни разкази

1.5K 1 3

Очите се напълниха със есен,

прегърнала кокетната природа -

измествайки зеленото от мода.

 

***

Оранжево, кафяво и златисто,

различно оцветен е всеки лист -

навярно малък, есенен каприз.

 

***

Премина вятър и зашеметено спря,

спря да погледа тази красота -

да си открадне в шепите листа.

 

***

Отнякъде закапа и дъждът,

а той, докато шумата полива -

слънцето зад облак си почива.

 

***

Понякога протяга топъл лъч

и почва да си тананика песен:

"Очите се напълниха със есен..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах!
  • Есента е невероятна,стига да имаш очи за метаморфозите ѝ
  • От такива стихове обикновено лъха тъга, а тук усетих една свежест и погледнах на есента и от другата страна. От страната на вятъра!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...