27 sept 2024, 13:24

Есенният вятър

  Poesía
439 0 0

Падат есенни листа,

отекват спомените в тишината,

опустяха дървените пейки,

осветени от лампите в парка.

 

Валят есенните дъждове,

напояват майката Земя

и твоят глас ме пак зове

да танцувам с есенният вятър.

 

Вървя сред шума на листата,

прегръщат ме с поглед тих,

бавно нижат се дните,

пишейки поредният есенен стих.

 

Пречистена от есенните дъждове,

онемявам пред тази есенна палитра

и твоят глас ме пак заове

да танцувам с есенния вятър.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...