27 sept 2024, 13:24

Есенният вятър

  Poesía
446 0 0

Падат есенни листа,

отекват спомените в тишината,

опустяха дървените пейки,

осветени от лампите в парка.

 

Валят есенните дъждове,

напояват майката Земя

и твоят глас ме пак зове

да танцувам с есенният вятър.

 

Вървя сред шума на листата,

прегръщат ме с поглед тих,

бавно нижат се дните,

пишейки поредният есенен стих.

 

Пречистена от есенните дъждове,

онемявам пред тази есенна палитра

и твоят глас ме пак заове

да танцувам с есенния вятър.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...