Падат есенни листа,
отекват спомените в тишината,
опустяха дървените пейки,
осветени от лампите в парка.
Валят есенните дъждове,
напояват майката Земя
и твоят глас ме пак зове
да танцувам с есенният вятър.
Вървя сред шума на листата,
прегръщат ме с поглед тих,
бавно нижат се дните,
пишейки поредният есенен стих.
Пречистена от есенните дъждове,
онемявам пред тази есенна палитра
и твоят глас ме пак заове
да танцувам с есенния вятър.
© Валерия Иванова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
