Sep 27, 2024, 1:24 PM

Есенният вятър

  Poetry
426 0 0

Падат есенни листа,

отекват спомените в тишината,

опустяха дървените пейки,

осветени от лампите в парка.

 

Валят есенните дъждове,

напояват майката Земя

и твоят глас ме пак зове

да танцувам с есенният вятър.

 

Вървя сред шума на листата,

прегръщат ме с поглед тих,

бавно нижат се дните,

пишейки поредният есенен стих.

 

Пречистена от есенните дъждове,

онемявам пред тази есенна палитра

и твоят глас ме пак заове

да танцувам с есенния вятър.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...