27 сент. 2024 г., 13:24

Есенният вятър

448 0 0

Падат есенни листа,

отекват спомените в тишината,

опустяха дървените пейки,

осветени от лампите в парка.

 

Валят есенните дъждове,

напояват майката Земя

и твоят глас ме пак зове

да танцувам с есенният вятър.

 

Вървя сред шума на листата,

прегръщат ме с поглед тих,

бавно нижат се дните,

пишейки поредният есенен стих.

 

Пречистена от есенните дъждове,

онемявам пред тази есенна палитра

и твоят глас ме пак заове

да танцувам с есенния вятър.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...