Падат есенни листа,

отекват спомените в тишината,

опустяха дървените пейки,

осветени от лампите в парка.

Валят есенните дъждове,

напояват майката Земя

и твоят глас ме пак зове

да танцувам с есенният вятър.

Вървя сред шума на листата,

прегръщат ме с поглед тих,

бавно нижат се дните,

пишейки поредният есенен стих.

Пречистена от есенните дъждове,

онемявам пред тази есенна палитра

и твоят глас ме пак заове

да танцувам с есенния вятър.