Дойде Есента.
И припомни за всичките липси.
Посрещна замислени погледи към планините...
И спря песента.
За да спре и потокът от мисли.
Листа се отрониха...
Като сълзѝ от очите.
Там някъде
скрита, обидена и наранена,
една любов беше избрала съня пред смъртта.
Но имаше капка Надежда в мъгливото време.
(Бе чула сълзите от дъжд, че отмиват тъга.) ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse