24 sept 2017, 21:58

* * * 

  Poesía » Otra
497 3 4

 

Дойде Есента.
И припомни за всичките липси.
Посрещна замислени погледи към планините...
И спря песента.
За да спре и потокът от мисли.
Листа се отрониха...
Като сълзѝ от очите.
Там някъде 
скрита, обидена и наранена,
една любов беше избрала съня пред смъртта.
Но имаше капка Надежда в мъгливото време.
(Бе чула сълзите от дъжд, че отмиват тъга.) 
Но нямаше дъжд.
Само вятърът милваше хладно.
Потулени истини бавно се сляха с мъглите.
Разбрах изведнъж – 
Есента ще е дълга. И жадна
за думи, които са скрити отвъд планините.
Попитах се кой
ще повика Доброто насам.
Светът бе зает... Още плуваше в летни заблуди.
И вятърът Ева прегърна, наместо Адам.
... Дойде есента. 
Любовта не успя да събуди. 

 

 

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??