* * *
Дойде Есента.
И припомни за всичките липси.
Посрещна замислени погледи към планините...
И спря песента.
За да спре и потокът от мисли.
Листа се отрониха...
Като сълзѝ от очите.
Там някъде
скрита, обидена и наранена,
една любов беше избрала съня пред смъртта.
Но имаше капка Надежда в мъгливото време.
(Бе чула сълзите от дъжд, че отмиват тъга.)
Но нямаше дъжд.
Само вятърът милваше хладно.
Потулени истини бавно се сляха с мъглите.
Разбрах изведнъж –
Есента ще е дълга. И жадна
за думи, които са скрити отвъд планините.
Попитах се кой
ще повика Доброто насам.
Светът бе зает... Още плуваше в летни заблуди.
И вятърът Ева прегърна, наместо Адам.
... Дойде есента.
Любовта не успя да събуди.
© Павлина Соколова All rights reserved.
