Оголи си полето рамената,

а планината сложи бял калпак.

Разстели пъстра черга на земята,

да тича вятъра като хлапак.

Затропаха бурканите със сладко,

на есента  - добрия урожай,

че лятото бе знойно, ала кратко,

а още е далече месец Май.

Паважа е със сивите обувки.

Небето  забради се със мъгли.

И слънце се показва. Но напук ли,

не ще да топли. Нито грам дори.

Тополите за зимен сън се глАсят,

свалиха си зелените очи.

Нощта щурците вече не огласят.

Тревата кафенее и мълчи.

В очакване сме после да е бяло -

като картина зимна. И дано

Природата да метне одеяло

от много снежно, пухкаво сребро.