26 ago 2020, 16:01

Есенно

602 0 0

Започват да плачат дърветата,
с пожълтели, големи сълзи,
отронват се тихо от клоните
и оставят празни бразди.

Гнездото на щъркела празно е,
две малки порастнаха там
и макар, че до болка нормално е,
се чувстваш тъжен и сам.

Почернява земята по нивите,
Севернякът засвирва с уста,
на пчелите секват им силите,
догорява полузелена трева.

Замирисва на есен във въздуха,
самотен облак слънцето скри,
лъчите зад него се пръснаха,
не топлят те както преди.

Кръговрат!
Неизбежно завърта се времето,
гушват се два гълъба бели,
върху голите клони на старо дърво,
изпращат последния ден на септември,
вплели крило в крило.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...