26.08.2020 г., 16:01 ч.

Есенно 

  Поезия » Пейзажна
401 0 0
Започват да плачат дърветата,
с пожълтели, големи сълзи,
отронват се тихо от клоните
и оставят празни бразди.
Гнездото на щъркела празно е,
две малки порастнаха там
и макар, че до болка нормално е,
се чувстваш тъжен и сам.
Почернява земята по нивите,
Севернякът засвирва с уста,
на пчелите секват им силите,
догорява полузелена трева. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Стоянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??