Започват да плачат дърветата,
с пожълтели, големи сълзи,
отронват се тихо от клоните
и оставят празни бразди.

Гнездото на щъркела празно е,
две малки порастнаха там
и макар, че до болка нормално е,
се чувстваш тъжен и сам.

Почернява земята по нивите,
Севернякът засвирва с уста,
на пчелите секват им силите,
догорява полузелена трева.

Замирисва на есен във въздуха,
самотен облак слънцето скри,
лъчите зад него се пръснаха,
не топлят те както преди.

Кръговрат!
Неизбежно завърта се времето,
гушват се два гълъба бели,
върху голите клони на старо дърво,
изпращат последния ден на септември,
вплели крило в крило.