3 sept 2022, 7:39

Есенно

513 1 9

Светулки златни, пъстри пеперуди,

а там, далече, песен на щурче

узрели джанки, натежали круши

от сочни едри плодове.

Поля от щъркелите побелели,

небе ту пурпурно, ту зарево.

По медни жици птичи броеници

сбогуват се със родното гнездо.

Дървета горди с празнични корони

тъкат килими и плетат кене.

чеизи стегнали, заспиват в унес

погълнати от сивото небе.

Изкусен майстор с четки и боички

пристъпва бавно в сухите треви,

хортува с вятъра, а той му шепне,

че скоро есента ще роди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тоти, Миночка, Силвия, а аз благодаря за вашата топлина, която дарявате!
  • Много приятно, топло настроение носят стиховете Ви, с удоволствие се спирам.
  • Харесвам такиви стихове, с богата образност и красота! Как да не хареса човек есента!
  • Красиво е твоето "Есенно".
    Поздрави!
    Успех!
  • Слънчеви момичета, благодаря! Имате очи и сърца да видите красотата в малките неща...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...