3 sept 2022, 7:39

Есенно

516 1 9

Светулки златни, пъстри пеперуди,

а там, далече, песен на щурче

узрели джанки, натежали круши

от сочни едри плодове.

Поля от щъркелите побелели,

небе ту пурпурно, ту зарево.

По медни жици птичи броеници

сбогуват се със родното гнездо.

Дървета горди с празнични корони

тъкат килими и плетат кене.

чеизи стегнали, заспиват в унес

погълнати от сивото небе.

Изкусен майстор с четки и боички

пристъпва бавно в сухите треви,

хортува с вятъра, а той му шепне,

че скоро есента ще роди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тоти, Миночка, Силвия, а аз благодаря за вашата топлина, която дарявате!
  • Много приятно, топло настроение носят стиховете Ви, с удоволствие се спирам.
  • Харесвам такиви стихове, с богата образност и красота! Как да не хареса човек есента!
  • Красиво е твоето "Есенно".
    Поздрави!
    Успех!
  • Слънчеви момичета, благодаря! Имате очи и сърца да видите красотата в малките неща...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...