3 sept 2022, 7:39

Есенно

511 1 9

Светулки златни, пъстри пеперуди,

а там, далече, песен на щурче

узрели джанки, натежали круши

от сочни едри плодове.

Поля от щъркелите побелели,

небе ту пурпурно, ту зарево.

По медни жици птичи броеници

сбогуват се със родното гнездо.

Дървета горди с празнични корони

тъкат килими и плетат кене.

чеизи стегнали, заспиват в унес

погълнати от сивото небе.

Изкусен майстор с четки и боички

пристъпва бавно в сухите треви,

хортува с вятъра, а той му шепне,

че скоро есента ще роди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тоти, Миночка, Силвия, а аз благодаря за вашата топлина, която дарявате!
  • Много приятно, топло настроение носят стиховете Ви, с удоволствие се спирам.
  • Харесвам такиви стихове, с богата образност и красота! Как да не хареса човек есента!
  • Красиво е твоето "Есенно".
    Поздрави!
    Успех!
  • Слънчеви момичета, благодаря! Имате очи и сърца да видите красотата в малките неща...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...