Есенно
Светулки златни, пъстри пеперуди,
а там, далече, песен на щурче
узрели джанки, натежали круши
от сочни едри плодове.
Поля от щъркелите побелели,
небе ту пурпурно, ту зарево.
По медни жици птичи броеници
сбогуват се със родното гнездо.
Дървета горди с празнични корони
тъкат килими и плетат кене.
чеизи стегнали, заспиват в унес
погълнати от сивото небе.
Изкусен майстор с четки и боички
пристъпва бавно в сухите треви,
хортува с вятъра, а той му шепне,
че скоро есента ще роди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Чардакова Всички права запазени
