3 сент. 2022 г., 07:39

Есенно

510 1 9

Светулки златни, пъстри пеперуди,

а там, далече, песен на щурче

узрели джанки, натежали круши

от сочни едри плодове.

Поля от щъркелите побелели,

небе ту пурпурно, ту зарево.

По медни жици птичи броеници

сбогуват се със родното гнездо.

Дървета горди с празнични корони

тъкат килими и плетат кене.

чеизи стегнали, заспиват в унес

погълнати от сивото небе.

Изкусен майстор с четки и боички

пристъпва бавно в сухите треви,

хортува с вятъра, а той му шепне,

че скоро есента ще роди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златка Чардакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тоти, Миночка, Силвия, а аз благодаря за вашата топлина, която дарявате!
  • Много приятно, топло настроение носят стиховете Ви, с удоволствие се спирам.
  • Харесвам такиви стихове, с богата образност и красота! Как да не хареса човек есента!
  • Красиво е твоето "Есенно".
    Поздрави!
    Успех!
  • Слънчеви момичета, благодаря! Имате очи и сърца да видите красотата в малките неща...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...