Есенно... 2
Есен е!... Желанията- укротени...
Въздухът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци от сладост упоени...
Есен!... Равносметката, която гложди...
Есен- лятото, с което се сбогувам,
топлината- дето се изнизва,
но и плод останал неотбрулен!...
... Птицата, която нейде писва...
Есен!... Щурата игра на листопада,
мигането тъжно на звездите,
вятърът със късна серенада
бродещ като скитник по нощѝте...
... Есен!... Нежелана и не викана...
И неволно ставам философ:
тъй като страстта е вече никаква
щом се будя сутрин без любов!...
Коста Качев,
Есента
© Коста Качев Todos los derechos reservados