14.12.2014 г., 9:20

Есенно... 2

625 0 3

 

 

Есенно... 2

 

Есен е!... Желанията- укротени...

Въздухът е гъст като нектар... И дрожди

летят на облаци от сладост упоени...

Есен!... Равносметката, която гложди...

 

Есен- лятото, с което се сбогувам,

топлината- дето се изнизва,

но и плод останал неотбрулен!...

... Птицата, която нейде писва...

 

Есен!... Щурата игра на листопада,

мигането тъжно на звездите,

вятърът със късна серенада

бродещ като скитник по нощѝте...

 

... Есен!... Нежелана и не викана...

И неволно ставам философ:

тъй като страстта е вече никаква

щом се будя сутрин без любов!...

 

Коста Качев,

Есента

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • харесва ми речника ти (:
  • Есента ни натъжава, защото я уподобяваме на старостта в човешкия живот.
    Но и тя има своите радости - в последните узрели плодове.
    И не всички птици отлитат.
    И не всички цветя цъфтят през пролетта - есенните са дори по-царствени...
    Хубава е есента, както е хубава и старостта на здравия човек, изживял достойно дните си.

    Поздрави и бодро предпразнично настроение!
  • Всички символи на Есента - в окраската на този прекрасен стих е събран целия есенен колорит..., - като в багрите на презряла круша...!!!
    "Есен е!... Желанията - укротени...
    Въздухът е гъст като нектар... И дрожди
    летят на облаци от сладост упоени..."
    https://www.youtube.com/watch?v=vueKYvZNIms

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...