14.12.2014 г., 9:20

Есенно... 2

629 0 3

 

 

Есенно... 2

 

Есен е!... Желанията- укротени...

Въздухът е гъст като нектар... И дрожди

летят на облаци от сладост упоени...

Есен!... Равносметката, която гложди...

 

Есен- лятото, с което се сбогувам,

топлината- дето се изнизва,

но и плод останал неотбрулен!...

... Птицата, която нейде писва...

 

Есен!... Щурата игра на листопада,

мигането тъжно на звездите,

вятърът със късна серенада

бродещ като скитник по нощѝте...

 

... Есен!... Нежелана и не викана...

И неволно ставам философ:

тъй като страстта е вече никаква

щом се будя сутрин без любов!...

 

Коста Качев,

Есента

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • харесва ми речника ти (:
  • Есента ни натъжава, защото я уподобяваме на старостта в човешкия живот.
    Но и тя има своите радости - в последните узрели плодове.
    И не всички птици отлитат.
    И не всички цветя цъфтят през пролетта - есенните са дори по-царствени...
    Хубава е есента, както е хубава и старостта на здравия човек, изживял достойно дните си.

    Поздрави и бодро предпразнично настроение!
  • Всички символи на Есента - в окраската на този прекрасен стих е събран целия есенен колорит..., - като в багрите на презряла круша...!!!
    "Есен е!... Желанията - укротени...
    Въздухът е гъст като нектар... И дрожди
    летят на облаци от сладост упоени..."
    https://www.youtube.com/watch?v=vueKYvZNIms

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...